Ден втори.

Скоро ще умра.

Ден първи.
- Знаеш ли какво е да чувстваш, че имаш всичко?
- Не – отговорих.

България не ме обича, а аз съм егати пича
(да ти е... майката) ...
Ъпсурт

. . . Някъде зад преградката захърка часов­ник, сякаш нещо го натискаше силно, сякаш някой го душеше. След неестествено дълго хъркане последва тъничък, гаден и някак нео­чаквано чест звън — сякаш някой изведнъж изскочи напред. Удар...

Ако бях български лекар или строител, заминал да работи в Либия или Мароко, и така случайно подхвърлил фотоапарата си в багажа, за да донесе снимки за спомен, щеше да ми е по-лесно да разкажа всичко. Как да очакваш от фотограф да говори ...

Марса Матрух, автогара, или нещо наподобяващо автогара. Камили. Ниско прелитаха военни самолети, наблизо имаше база. Бяхме трима - аз, Дани - българка студентка в Кайро и Юп - холандец, работещ по някаква правителствена програма, команди...

Кайро
Летището
Очите